„ГУМИЛЁВ”
Владимир Николаевич Корнилов (1928-2002 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГУМИЛЬОВ
Да те мъчат три седмици,
нощ след нощ с разпит прост...
Без защита и лекари.
Следовател – матрос.
Влиза, черни платната му,
водят в нищото, в мрак...
Ето, маузер клати се
пред корема му пак.
В революция „хидрата”
да сразим е завет.
Туй е хватка безхитростна,
щом е хванат поет.
...Клеветите те следваха,
сякаш знаеше, че
скоро теб за разследване
клевета ще влече,
ще редят обвинения
за когото решат,
с лихва всеки съвременник
ще познае страха.
...Тях не плашат куршумите,
бдят, но „хидра” расте,
на голгота трибуните
ще се каят и те.
И без вяра отнесени
от велика лъжа,
те се стреляха, бесеха,
ала ти не можа.
Царскоселският Киплинг как
да се справи с това,
с офицерска осанка пак,
с възвишени слова.
...Болест, старост, обвързаност
не приел в свойта цел,
бе през двайсет и първата
в август твоят
разстрел,
с пот на чело, изправен там
до стена, бе така
от позора избавен на
петроградска ЧК.
* Мнозина откриват в поезията на Гумильов интонации от творчеството на Киплинг.
Ударения
ГУМИЛЬОВ
Да те мъ́чат три се́дмици,
но́шт след но́шт с ра́зпит про́ст...
Бе́з зашти́та и ле́кари.
Следова́тел – матро́с.
Вли́за, че́рни платна́та му,
во́дят в ни́штото, в мра́к...
Е́то, ма́узер кла́ти се
пред коре́ма му па́к.
В револю́ция „хи́драта”
да срази́м е заве́т.
Туй е хва́тка безхи́тростна,
штом е хва́нат пое́т.
...Клевети́те те сле́дваха,
ся́каш зна́еше, че́
ско́ро те́б за разсле́дване
клевета́ ште влече́,
ште редя́т обвине́ния
за кого́то реша́т,
с ли́хва все́ки съвре́менник
ште позна́е страха́.
...Тях не пла́шат куршу́мите,
бдя́т, но „хи́дра” расте́,
на голго́та трибу́ните
ште се ка́ят и те́.
И без вя́ра отне́сени
от вели́ка лъжа́,
те се стре́ляха, бе́сеха,
ала ти́ не можа́.
Царскосе́лският Ки́плинг как
да се спра́ви с това́,
с офице́рска оса́нка пак,
с възвише́ни слова́.
...Бо́лест, ста́рост, обвъ́рзаност
не прие́л в сво́йта це́л,
бе през два́йсет и пъ́рвата
в а́вгуст тво́ят
разстре́л,
с по́т на че́ло, изпра́вен там
до стена́, бе така́
от позо́ра изба́вен на
петрогра́дска ЧЌ.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Корнилов
ГУМИЛЁВ
Три недели мытарились,
Что ни день, то допрос...
И ни врач, ни нотариус,
Напоследок – матрос.
Он вошел черным парусом,
Уведет в никуда...
Вон болтается маузер
Поперек живота.
Революции с „гидрою”
Толку нянчиться нет.
И работа нехитрая,
Если схвачен поэт.
...Не отвел ты напраслину,
Словно знал наперед:
Будет год – руки за спину
Флотский тоже пойдет,
И запишут в изменники
Вскорости кого хошь,
И с лихвой современники
Страх узнают и дрожь.
...Вроде пулям не кланялись,
Но зато наобум
Распинались и каялись
На голгофах трибун.
И спивались, изверившись,
И не вывез авось...
И стрелялись, и вешались,
А тебе не пришлось.
Царскосельскому Киплингу
Пофартило сберечь
Офицерскую выправку
И надменную речь.
...Ни болезни, ни старости,
Ни измены себе
Не изведал и в августе,
В двадцать первом,
к стене
Встал, холодной испарины
Не стирая с чела.
От позора избавленный
Петроградской ЧК.
---------------
Руският поет, писател и литературен критик Владимир Николаевич Корнилов е роден на 29 юни 1928 г. в гр. Днепропетровск. Учил е в Литературния институт „Максим Горки” в Москва (1945-1950 г.). Първите му публикувани стихотворения са от 1953 г., но публикациите му в защита на руски дисиденти събуждат недоволството на съветската власт и след това дълги години произведенията му не се допускат до печат. През 1957 г. подготвя стихосбирката „Повестка из военкомата”, но книгата е спряна от печат; спрени са и книгите му с повести „Без рук, без ног” (1965 г.), „Девочки и дамочки” (1968 г.) и др., затова започва да печата творбите си в самиздатски издания и в чужбина. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1965 г., но през 1977 г. е изключен от съюза, възстановен е през 1988 г. Творбите му започват да се издават в СССР едва след 1986 г. Автор е на стихосбирките „Пристань” (1964 г.), „Возраст” (1967 г.), „Надежда” (1988 г.), „Польза впечатлений” (1989 г.), „Избранное” (1991 г.), на книгите с романи и повести „Сказать не желаю” (1973 г.), „Демобилизация” (1976 г.), „Каменщик, каменщик” (1980 г.) и др. Умира на 8 януари 2002 г. в Москва.